Изпратил: martin79bg Дъхът ти свеж – свеж момински дъх, на юга съживителния лъх, зефир посред цветя, посред цветя заспал. Ела, денят е мъртъв и студен, в таз лунна нощ с разпусната коса, приведена над мен, ела и дъхай в моето лице, ела и сгрей изстинало сърце в таз лунна нощ под звездни небеса. Ела, ела