Изпратил: Тодор Гюзелев , thunder@top.bg


   Em
1. Годежният си пръстен 
       D           Em
   в морето изтървах
    Em
   и с него мойта радост
      D            Em
   и моят вечен смях.

    C        G
   Вземи го носи го             |
    C        G           |
   ми рече в оня час            |
    C         G          } (2)
   и докато е с тебе            |       
      D          Em      |
   ще бъда твоя аз.             |

2. Аз плакнех свойта мрежа 
   в неверните води,
   но пръстена изпуснах
   иди, че го вади.

   И оттогава с мене            |
   тя вече не дружи,            |
   а моята усмивка              } (2)
   на дъното лежи.              |

3. Ръката ми погали
   дори я задържа
   в миг нещо да ми кажеш
   реши, но не можа.

   Не искам тая ласка           |
   и тая добпота                |
   любов, любов ми трябва       } (2)
   ала потъна тя.               |

4. О, време, полунощен          |
   приятел ми бъди              |
   годежният ми пръстен         } (2)
   вземи, че извади.            |