Изпратил: тонино76

Когато денем крача из големия град
стъпвам бодро и си знам, че търся теб...
Сигурно си някъде из тоя щурав ад,
знам, ще те измъкна някой ден...

Не знам дали съм луд, или нормален е света,
но искам тази нощ луната да ти подаря!
Знам, че не е лесно да повярваш ей така,
една китара ще ни излекува от студа.
Една китара знае само за моята душа...
Една китара имам само - това е моята съдба...

Кога ли ще пораснем ? Вечно ли ще сме деца ?
Все си мисля че съм принц, а ти пък пепеляшка си сега...
Питам се защо когато твоя е нощта,
една китара все прегпъщам във съня...


Една китара знае само за моята душа...
Една китара имам само - това е моята съдба...

Все така се случва - цял живот се уча
вятъра да стигна и да догоня своя път
силно прегърни ме и да полетиме
със вятърните мелници да се въртиме до безкрай

Една китара...
до безкрай