Изпратил: тонино76F#m Bm Когато денем крача из големия градC#m Bm F#m стъпвам бодро и си знам, че търся теб... Сигурно си някъде из тоя щурав ад, знам, ще те измъкна някой ден... Не знам дали съм луд, или нормален е света, но искам тази нощ луната да ти подаря! Знам, че не е лесно да повярваш ей така, една китара ще ни излекува от студа.F#m Bm C#m Bm F#m Една китара знае само за моята душа...F#m Bm C#m Bm F#m Една китара имам само - това е моята съдба... Кога ли ще пораснем ? Вечно ли ще сме деца ? Все си мисля че съм принц, а ти пък пепеляшка си сега... Питам се защо когато твоя е нощта, една китара все прегпъщам във съня... Една китара знае само за моята душа... Една китара имам само - това е моята съдба... Все така се случва - цял живот се уча вятъра да стигна и да догоня своя път силно прегърни ме и да полетиме със вятърните мелници да се въртиме до безкрай Една китара... до безкрай