Изпратил: тонино76

Bm                 Em
  Когато денем крача из големия град
F#m            Em            Bm
  стъпвам бодро и си знам, че търся теб...
  Сигурно си някъде из тоя щурав ад,
  знам, ще те измъкна някой ден...

  Не знам дали съм луд, или нормален е света,
  но искам тази нощ луната да ти подаря!
  Знам, че не е лесно да повярваш ей така,
  една китара ще ни излекува от студа.
Bm         Em         F#m Em      Bm
  Една китара знае само за моята душа...
Bm         Em           F#m      Em     Bm
  Една китара имам само - това е моята съдба...

  Кога ли ще пораснем ? Вечно ли ще сме деца ?
  Все си мисля че съм принц, а ти пък пепеляшка си сега...
  Питам се защо когато твоя е нощта,
  една китара все прегпъщам във съня...


  Една китара знае само за моята душа...
  Една китара имам само - това е моята съдба...

  Все така се случва - цял живот се уча
  вятъра да стигна и да догоня своя път
  силно прегърни ме и да полетиме
  със вятърните мелници да се въртиме до безкрай

  Една китара...
  до безкрай