Изпратил: Милен Станчев, beaubourg@abv.bgF#m F#m F#mF#m BmТой има белег на челото си и сяда винаги на краяC# F#mдори когато е висок, самотният човек е малъкF# BmСъбира билки или пък със теслицата на спомените дяла B#dim7 C#остане ли без работа и мъкне вехтото си одеялоДокато другите крещят или говорят за изкуствосамотния човек на масата лови мухите и ги пускаНо ако пише стихове той непременно ще оставиедна сълза в очите или драскотина в паметта виF# BmТой има дом и топла супа но е толкова затворенE C#7Животът му изхвърлен като каса в дъното на коридораBm B#dim7И тоя дом да се обърне с керемидите надолуC# F#mТой може пепел да яде но няма да се моли[/C]В какъв ли огън е горял и под каква ютияЗа да научиш, трябва много вино с него да изпиешТъй както си върви с петно на ризата си чистаСамотния човек в тълпата се изгубва изведнъж - като мънистоВ едната си ръка той носи книга за душата болнаА с другата самотния човек въженце стиска в джобаИ неговия дом да се обърне с керемидите надолуТой може пепел да яде но няма да се моли