Изпратил: Милен Станчев, beaubourg@abv.bgDm Dm DmDm GmТой има белег на челото си и сяда винаги на краяA Dmдори когато е висок, самотният човек е малъкD GmСъбира билки или пък със теслицата на спомените дяла G#dim7 Aостане ли без работа и мъкне вехтото си одеялоДокато другите крещят или говорят за изкуствосамотния човек на масата лови мухите и ги пускаНо ако пише стихове той непременно ще оставиедна сълза в очите или драскотина в паметта виD GmТой има дом и топла супа но е толкова затворенC A7Животът му изхвърлен като каса в дъното на коридораGm G#dim7И тоя дом да се обърне с керемидите надолуA DmТой може пепел да яде но няма да се моли[/C]В какъв ли огън е горял и под каква ютияЗа да научиш, трябва много вино с него да изпиешТъй както си върви с петно на ризата си чистаСамотния човек в тълпата се изгубва изведнъж - като мънистоВ едната си ръка той носи книга за душата болнаА с другата самотния човек въженце стиска в джобаИ неговия дом да се обърне с керемидите надолуТой може пепел да яде но няма да се моли