Изпратил: Милен Станчев, beaubourg@abv.bgD#m D#m D#mD#m G#mТой има белег на челото си и сяда винаги на краяA# D#mдори когато е висок, самотният човек е малъкD# G#mСъбира билки или пък със теслицата на спомените дяла G##dim7 A#остане ли без работа и мъкне вехтото си одеялоДокато другите крещят или говорят за изкуствосамотния човек на масата лови мухите и ги пускаНо ако пише стихове той непременно ще оставиедна сълза в очите или драскотина в паметта виD# G#mТой има дом и топла супа но е толкова затворенC# A#7Животът му изхвърлен като каса в дъното на коридораG#m G##dim7И тоя дом да се обърне с керемидите надолуA# D#mТой може пепел да яде но няма да се моли[/C]В какъв ли огън е горял и под каква ютияЗа да научиш, трябва много вино с него да изпиешТъй както си върви с петно на ризата си чистаСамотния човек в тълпата се изгубва изведнъж - като мънистоВ едната си ръка той носи книга за душата болнаА с другата самотния човек въженце стиска в джобаИ неговия дом да се обърне с керемидите надолуТой може пепел да яде но няма да се моли