Изпратил: Милен Станчев, beaubourg@abv.bgAbm Abm AbmAbm DbmТой има белег на челото си и сяда винаги на краяEb Abmдори когато е висок, самотният човек е малъкAb DbmСъбира билки или пък със теслицата на спомените дяла Db#dim7 Ebостане ли без работа и мъкне вехтото си одеялоДокато другите крещят или говорят за изкуствосамотния човек на масата лови мухите и ги пускаНо ако пише стихове той непременно ще оставиедна сълза в очите или драскотина в паметта виAb DbmТой има дом и топла супа но е толкова затворенGb Eb7Животът му изхвърлен като каса в дъното на коридораDbm Db#dim7И тоя дом да се обърне с керемидите надолуEb AbmТой може пепел да яде но няма да се моли[/C]В какъв ли огън е горял и под каква ютияЗа да научиш, трябва много вино с него да изпиешТъй както си върви с петно на ризата си чистаСамотния човек в тълпата се изгубва изведнъж - като мънистоВ едната си ръка той носи книга за душата болнаА с другата самотния човек въженце стиска в джобаИ неговия дом да се обърне с керемидите надолуТой може пепел да яде но няма да се моли