Изпратил: Милен Станчев, beaubourg@abv.bgA#m A#m A#mA#m D#mТой има белег на челото си и сяда винаги на краяF A#mдори когато е висок, самотният човек е малъкA# D#mСъбира билки или пък със теслицата на спомените дяла D##dim7 Fостане ли без работа и мъкне вехтото си одеялоДокато другите крещят или говорят за изкуствосамотния човек на масата лови мухите и ги пускаНо ако пише стихове той непременно ще оставиедна сълза в очите или драскотина в паметта виA# D#mТой има дом и топла супа но е толкова затворенG# F7Животът му изхвърлен като каса в дъното на коридораD#m D##dim7И тоя дом да се обърне с керемидите надолуF A#mТой може пепел да яде но няма да се моли[/C]В какъв ли огън е горял и под каква ютияЗа да научиш, трябва много вино с него да изпиешТъй както си върви с петно на ризата си чистаСамотния човек в тълпата се изгубва изведнъж - като мънистоВ едната си ръка той носи книга за душата болнаА с другата самотния човек въженце стиска в джобаИ неговия дом да се обърне с керемидите надолуТой може пепел да яде но няма да се моли