Изпратил: mart

-----------------------------------------------------
-----------------------------------------------------
-----------------------------------------------------
-----------------------------------------------------
-----------------------------------------------------
-4-5--4-5--4-5-5-5--4-5-5--4-5-5--4-5--2--3--5-------x2
1.Аз бях момче като другите всички деца,
спомням си - често играхме такава игра:
Робинзон, който пътуваше с кораби,
Робинзон, който откриваше острови,
Робинзон, който порасна голям,
но беше толкова сам...

2.Всички големи се смяха на наш'та игра,
а ние доволни започвахме друга така:

Гъливер, който разкъсва въжетата,
Гъливер, който обича джуджетата,
Гъливер, който макар и голям,
пак е толкова сам...

И аз съм днес голям,
замислен и сериозен,
защо ли пак съм сам,
защо ли се тормозя?

Пр:Спомням си наш'те първи стъпки,
спомням си наш'те първи тръпки,
винаги малко неразбрани
свикнахме с упреци и закани.           Хей, ти!

3.Ето и ти си стабилен, уверен младеж,
но кажи ми:
пазиш ли в себе си онзи момчешки стремеж
да бъдеш:

Дон Кихот, който се бореше с мелници,
Дон Кихот, който безкрайно във себе си
пазеше нея - една Дулцинея
и не беше сам...

Соло:

Пр:Имаш ли ти един приятел,
който да е като теб мечтател,
ще оцелееш, ще запазиш
Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер...

Трябва да имаш един приятел,
и ако е като теб мечтател,
ще оцелееш, ще запазиш
Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер...

Трябва да имаш един приятел,
който да е като теб мечтател,
ще оцелееш, ще запазиш
Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер...

Трябва да имаш един приятел,
който да е като теб мечтател,
ще оцелееш, ще запазиш
Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер..